Сбогуване
Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд
сред клоните обрулени, самотни.
Тъгата тихо се промъкна с есента
и някак, се усетихме сиротни.
Разстла се вред и гъстата мъгла,
и скреж поръси птичите ни песни.
Лятото помаха ни с усмивка в утринта
и отлетя в страни за нови, чудни срещи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
