7 jul 2009, 19:46

Сбогуване

  Poesía
581 0 3

Сигурно снегът

и острите покриви

изпитват мъчителна болка

от раздялата си -

за кратко прегърнати

в хладни обятия

и за миг

мъничко

стоплени на раздяла...

Сигурно ги боли

до припадък,

когато мъчително

се откъсват

един от друг.

И е сигурно  -

повече се измъчва

този, който

първи си тръгва...

Остават само

стоиците  - вечни

като пирамидите

на Eгипет

и топлени

от сълзите

на всичките

си бивши

любовници...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...