7 jul 2009, 19:46

Сбогуване

  Poesía
579 0 3

Сигурно снегът

и острите покриви

изпитват мъчителна болка

от раздялата си -

за кратко прегърнати

в хладни обятия

и за миг

мъничко

стоплени на раздяла...

Сигурно ги боли

до припадък,

когато мъчително

се откъсват

един от друг.

И е сигурно  -

повече се измъчва

този, който

първи си тръгва...

Остават само

стоиците  - вечни

като пирамидите

на Eгипет

и топлени

от сълзите

на всичките

си бивши

любовници...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...