7 июл. 2009 г., 19:46

Сбогуване

578 0 3

Сигурно снегът

и острите покриви

изпитват мъчителна болка

от раздялата си -

за кратко прегърнати

в хладни обятия

и за миг

мъничко

стоплени на раздяла...

Сигурно ги боли

до припадък,

когато мъчително

се откъсват

един от друг.

И е сигурно  -

повече се измъчва

този, който

първи си тръгва...

Остават само

стоиците  - вечни

като пирамидите

на Eгипет

и топлени

от сълзите

на всичките

си бивши

любовници...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...