Jul 7, 2009, 7:46 PM

Сбогуване

  Poetry
577 0 3

Сигурно снегът

и острите покриви

изпитват мъчителна болка

от раздялата си -

за кратко прегърнати

в хладни обятия

и за миг

мъничко

стоплени на раздяла...

Сигурно ги боли

до припадък,

когато мъчително

се откъсват

един от друг.

И е сигурно  -

повече се измъчва

този, който

първи си тръгва...

Остават само

стоиците  - вечни

като пирамидите

на Eгипет

и топлени

от сълзите

на всичките

си бивши

любовници...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...