17 ene 2008, 14:52

сбогуване

  Poesía » Otra
970 0 6

Аз си тръгвам, море, прегърни ме,

за последно при тебе дойдох,

да си взема от твоето синьо,

твоята нежност и твойта любов.

 

Вятър роши с пръсти косите,

фар ми намига далеко в нощта,

в нозете ми бягат мечтите,

яхнали своята бяла вълна.

 

Ситен пясък сплита гердани

и в очите ми пали искри,

иска сякаш да скрие завинаги

мойте мисли и мойте сълзи.

 

Аз си тръгвам, море, прегърни ме,

дай ми малко от твойта любов.

Ще те нося в сърцето си винаги

като майчин, свят благослов.

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...