сбогуване
Аз си тръгвам, море, прегърни ме,
за последно при тебе дойдох,
да си взема от твоето синьо,
твоята нежност и твойта любов.
Вятър роши с пръсти косите,
фар ми намига далеко в нощта,
в нозете ми бягат мечтите,
яхнали своята бяла вълна.
Ситен пясък сплита гердани
и в очите ми пали искри,
иска сякаш да скрие завинаги
мойте мисли и мойте сълзи.
Аз си тръгвам, море, прегърни ме,
дай ми малко от твойта любов.
Ще те нося в сърцето си винаги
като майчин, свят благослов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Георгиева Всички права запазени
