Сбогуване

Poesía

622 0 2

СБОГУВАНЕ

Пътеката отиваше в безкрая -

пълзеше край назъбени скали.

Нагоре към небето в рая -

посрещаха я влюбени ели.

По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева.

В сено от слез синееха очи,

блестяха като на мъртвец.

Лазурът на простора се смрачи.

… И траурно запя щурец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

miri_miri (Мария Табакова)

Какво да кажа ! Страхотно пишеш - човешки, топло , откровено!

2009-02-20T09:32:44+02:00
stef_bobi (Яна)

"По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева."

Красиво и тъжно!

2009-02-19T19:55:11+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0