Сбогуване

Poesía

627 0 2

СБОГУВАНЕ

Пътеката отиваше в безкрая -

пълзеше край назъбени скали.

Нагоре към небето в рая -

посрещаха я влюбени ели.

По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева.

В сено от слез синееха очи,

блестяха като на мъртвец.

Лазурът на простора се смрачи.

… И траурно запя щурец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

miri_miri (Мария Табакова)

Какво да кажа ! Страхотно пишеш - човешки, топло , откровено!

2009-02-20T09:32:44+02:00
stef_bobi (Яна)

"По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева."

Красиво и тъжно!

2009-02-19T19:55:11+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0