Пътеката отиваше в безкрая -
пълзеше край назъбени скали.
Нагоре към небето в рая -
посрещаха я влюбени ели.
По нея носеха мъжа и кръст.
Душата му летеше в синева.
Положиха го във студена пръст -
смъртта ухаеше на дъхава трева.
В сено от слез синееха очи,
блестяха като на мъртвец.
Лазурът на простора се смрачи.
… И траурно запя щурец.
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
