Пътеката отиваше в безкрая -
пълзеше край назъбени скали.
Нагоре към небето в рая -
посрещаха я влюбени ели.
По нея носеха мъжа и кръст.
Душата му летеше в синева.
Положиха го във студена пръст -
смъртта ухаеше на дъхава трева.
В сено от слез синееха очи,
блестяха като на мъртвец.
Лазурът на простора се смрачи.
… И траурно запя щурец.
© Мимо Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
