Сбогуване
СБОГУВАНЕ
Пътеката отиваше в безкрая -
пълзеше край назъбени скали.
Нагоре към небето в рая -
посрещаха я влюбени ели.
По нея носеха мъжа и кръст.
Душата му летеше в синева.
Положиха го във студена пръст -
смъртта ухаеше на дъхава трева.
В сено от слез синееха очи,
блестяха като на мъртвец.
Лазурът на простора се смрачи.
… И траурно запя щурец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
