Сбогуване

Poesía » Otra

682 0 1

Отиват си от нас приятели,

а дирята все по-дълбока е,

докато сърцето още пулсира,

в него нещо глухо вехне и загива!

Отиват си от нас приятели,

а сякаш с тях и радостта ни си отива,

за да не се завърне вече никога,

такава пролетно красива!

Отиват си от нас приятели, раздялата е помрачила

дори сърцата на най-светлите мечтатели,

а останем ли за мъничко сами сред четири стени,

тишината е безумно дива!

- Приятели, недейте си отива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Вирго99 (Ася Толедо)

а останем ли за мъничко сами сред четири стени,
тишината е безумно дива!
- Приятели, недейте си отива!
Силно и тъжно...когато останем сами!

2008-11-09T20:50:17+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0