Nov 6, 2008, 12:22 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
676 0 1

Отиват си от нас приятели,

а дирята все по-дълбока е,

докато сърцето още пулсира,

в него нещо глухо вехне и загива!

 

Отиват си от нас приятели,

а сякаш с тях и радостта ни си отива,

за да не се завърне вече никога,

такава пролетно красива!

 

Отиват си от нас приятели, раздялата е помрачила

дори сърцата на най-светлите мечтатели,

а останем ли за мъничко сами сред четири стени,

тишината е безумно дива!

 

- Приятели, недейте си отива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • а останем ли за мъничко сами сред четири стени,
    тишината е безумно дива!
    - Приятели, недейте си отива!
    Силно и тъжно...когато останем сами!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...