Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
 тя има място в мойте стихове.

Сега, когато лятото отмина
и вятърът ме сипе със листа,
когато част от моя живот мина,
прощавам се с любимите места!

Ще срещна есента във градските градини,
най-петимен за тази красота;
и Залезите с мъка ще отмина;
и радостта, със Изгрева дошла...

И всичко гдето Лятото ми даде,
от мене ще го вземе Есента,
И Младостта, която ме окраде,
донесе ми тъга,  за Песента!

 15.09.2013 г. Драгойново