Sep 17, 2013, 9:39 PM

Сбогуване

  Poetry » Other
452 0 0

Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
 тя има място в мойте стихове.

Сега, когато лятото отмина
и вятърът ме сипе със листа,
когато част от моя живот мина,
прощавам се с любимите места!

Ще срещна есента във градските градини,
най-петимен за тази красота;
и Залезите с мъка ще отмина;
и радостта, със Изгрева дошла...

И всичко гдето Лятото ми даде,
от мене ще го вземе Есента,
И Младостта, която ме окраде,
донесе ми тъга,  за Песента!


 15.09.2013 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...