Сбогуване
445
0
0
Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
тя има място в мойте стихове.
Сега, когато лятото отмина
и вятърът ме сипе със листа,
когато част от моя живот мина,
прощавам се с любимите места!
Ще срещна есента във градските градини,
най-петимен за тази красота;
и Залезите с мъка ще отмина;
и радостта, със Изгрева дошла...
И всичко гдето Лятото ми даде,
от мене ще го вземе Есента,
И Младостта, която ме окраде,
донесе ми тъга, за Песента!
15.09.2013 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
