Сбогуване

Poesía » De amor

717 1 1

Става късно, отивам си вече.

Няма смисъл от „сбогом” дори

за раздяла в последната вечер...

Всичко свърши. Или пък... почти?

Става късно, кажи ми „довиждане”!

Или... не. Замълчи по-добре!

Няма нужда от думи безсмислени.

Но ела, прегърни ме поне.

Стана късно и ето, отиваш си,

само с поглед изпращам те аз.

С теб изпращам и дните, годните...

Тихо плача за сбогом без глас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9