Сбогуване

Poesía » De amor

722 1 1

Става късно, отивам си вече.

Няма смисъл от „сбогом” дори

за раздяла в последната вечер...

Всичко свърши. Или пък... почти?

Става късно, кажи ми „довиждане”!

Или... не. Замълчи по-добре!

Няма нужда от думи безсмислени.

Но ела, прегърни ме поне.

Стана късно и ето, отиваш си,

само с поглед изпращам те аз.

С теб изпращам и дните, годните...

Тихо плача за сбогом без глас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0