Сбогуване

Poetry » Love

714 1 1

Става късно, отивам си вече.

Няма смисъл от „сбогом” дори

за раздяла в последната вечер...

Всичко свърши. Или пък... почти?

Става късно, кажи ми „довиждане”!

Или... не. Замълчи по-добре!

Няма нужда от думи безсмислени.

Но ела, прегърни ме поне.

Стана късно и ето, отиваш си,

само с поглед изпращам те аз.

С теб изпращам и дните, годните...

Тихо плача за сбогом без глас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0