Сбогуване

Poetry » Love

719 1 1

Става късно, отивам си вече.

Няма смисъл от „сбогом” дори

за раздяла в последната вечер...

Всичко свърши. Или пък... почти?

Става късно, кажи ми „довиждане”!

Или... не. Замълчи по-добре!

Няма нужда от думи безсмислени.

Но ела, прегърни ме поне.

Стана късно и ето, отиваш си,

само с поглед изпращам те аз.

С теб изпращам и дните, годните...

Тихо плача за сбогом без глас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0