14 feb 2021, 23:54

Сбогуване с лятото...

  Poesía » Otra
362 0 1

 

Сбогуване с лятото...

 

(лирична миниатюра)

 

Небето вече се проя́сни,

ала от клоните вали́

и тия капки тъй прекрасни,

и много свежи са, нали́!...

- Разтърсвам някое дърво и

със закачливост на хлапак –

се вглеждам в тия тъжни твои

очи, че грабнало ме пак,

е чувството  (така познатото!...)

на поривът неосъзнат,

а тръгва си от мене лятото

и дните вместо дъжд валят...

 

14.02.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...