Сбогуване с лятото...
359
0
1
Сбогуване с лятото...
(лирична миниатюра)
Небето вече се проя́сни,
ала от клоните вали́
и тия капки тъй прекрасни,
и много свежи са, нали́!...
- Разтърсвам някое дърво и
със закачливост на хлапак –
се вглеждам в тия тъжни твои
очи, че грабнало ме пак,
е чувството (така познатото!...)
на поривът неосъзнат,
а тръгва си от мене лятото
и дните вместо дъжд валят...
14.02.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
