8 dic 2009, 10:46

Сбогуване с морето

  Poesía » Otra
1.1K 0 17

Броени дни. Докато почне свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах.

Животът на човека все не стига.
Но за нищо тук не ми е жал!
Че с клепките си мрака съм повдигал
и в шепите си слънце подържал.

Сбогом, сбогом!
И
благодаря!
Щастлив
едва ли, но ще съм доволен
на морето стих да подаря,
то на мене
мидичка за спомен.

И който дойде тука някой ден, 
да чуе риби стихчета да каз
ват,
а добрите хора
вместо мен, 
тая мидичка да му показват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напомни ми един страхотен филм, в който рибата знае всичко - като теб!!!
  • ...една риба те познава !
  • "Че с клепките си мрака съм повдигал
    и в шепите си слънце подържал."
    !!!!!!!!!!!!!*
  • Нима е възможна такава раздяла? Стихът ти е най-добрия подарък за морето. То има мидички за всички, но малко сте тези, които е дарило с такова вдъхновение. Бла-го-да-ря, Райс!
  • Искам и аз една мидичка, може ли?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...