Dec 8, 2009, 10:46 AM

Сбогуване с морето

Poetry » Other

1.1K 0 17

Броени дни. Докато почне – свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах.

Животът на човека все не стига.
Но за нищо тук не ми е жал!
Че с клепките си мрака съм повдигал
и в шепите си слънце подържал.

Сбогом, сбогом!
И – благодаря!
Щастлив едва ли, но ще съм доволен
на морето стих да подаря,
то на мене – мидичка за спомен.

И който дойде тука някой ден,
да чуе риби стихчета да казват,
а добрите хора – вместо мен,
тая мидичка да му показват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Напомни ми един страхотен филм, в който рибата знае всичко - като теб!!!

2009-12-10T14:56:20+02:00
враната (Маргарита Василева)

...една риба те познава !

2009-12-09T15:10:41+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Че с клепките си мрака съм повдигал
и в шепите си слънце подържал."
!!!!!!!!!!!!!*

2009-12-09T10:21:06+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Нима е възможна такава раздяла? Стихът ти е най-добрия подарък за морето. То има мидички за всички, но малко сте тези, които е дарило с такова вдъхновение. Бла-го-да-ря, Райс!

2009-12-08T22:15:01+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Искам и аз една мидичка, може ли?

2009-12-08T22:09:32+02:00