Сбогуване с морето
Броени дни. Докато почне – свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах.
Животът на човека все не стига.
Но за нищо тук не ми е жал!
Че с клепките си мрака съм повдигал
и в шепите си слънце подържал.
Сбогом, сбогом!
И – благодаря!
Щастлив едва ли, но ще съм доволен
на морето стих да подаря,
то на мене – мидичка за спомен.
И който дойде тука някой ден,
да чуе риби стихчета да казват,
а добрите хора – вместо мен,
тая мидичка да му показват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
