9 mar 2012, 16:09

Сбогуване с недостижимото

  Poesía
968 1 23

 

 

   СБОГУВАНЕ С НЕДОСТИЖИМОТО

 

 

Въздишка, полъх, цветно многоточие...

И поглед - стрък кокиче над снега.

Небето - с въпросителни обточено.

Ухание, но с привкус на тъга.

 

Зелено, недочакано очакване.

Прозорецът - наивно просълзен.

Посока - безпосочност, но за някъде...

И дълъг път. През нищото... Към мен.

 

Завръщане във точка равноденствие.

Разплискан от самотност жаден дъх.

И нощи-оплаквачки (като бедствие)

в подножието на нестигнат връх.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...