Сбогуване с недостижимото
СБОГУВАНЕ С НЕДОСТИЖИМОТО
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга.
Зелено, недочакано очакване.
Прозорецът - наивно просълзен.
Посока - безпосочност, но за някъде...
И дълъг път. През нищото... Към мен.
Завръщане във точка равноденствие.
Разплискан от самотност жаден дъх.
И нощи-оплаквачки (като бедствие)
в подножието на нестигнат връх.
© Мария Панайотова All rights reserved.
