18 jun 2014, 13:30

Сбогуване с Верона

  Poesía
659 0 8
Най-добре да забравя Верона! (Пък и ролите на Жулиетите…) За какво да стърча на балкона, като някоя от Капулетите?   Приръмяват по мене кълбета от ядосани, сини светкавици, че ти капнах тогава в ръцете, като зряла череша сред здравеца.   Умножих се да гледам навънка, да се пречкам в полите на лятото, а халката ми - бръмбар на трънка, да тиктака, че чакам на вятъра…   Тъй че…Няма Верона и Шекспир (прекалил, вероятно, с уискито), е измислил от думите плетка: “ред - съдби, ред - сълзливи измислици”.   Ще забравя за тази Верона! (Кой ли вярва в романтики всякакви?) Ще приседна сега на балкона и…ще чакам да дойдеш от някъде.   Радост Даскалова  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...