Сбогуване с Верона
651
0
8
Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета
от ядосани, сини светкавици,
че ти капнах тогава в ръцете,
като зряла череша сред здравеца.
Умножих се да гледам навънка,
да се пречкам в полите на лятото,
а халката ми - бръмбар на трънка,
да тиктака, че чакам на вятъра…
Тъй че…Няма Верона и Шекспир
(прекалил, вероятно, с уискито),
е измислил от думите плетка:
“ред - съдби, ред - сълзливи измислици”.
Ще забравя за тази Верона!
(Кой ли вярва в романтики всякакви?)
Ще приседна сега на балкона
и…ще чакам да дойдеш от някъде.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
