18 июн. 2014 г., 13:30

Сбогуване с Верона 

  Поэзия
508 0 8
Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
 
Приръмяват по мене кълбета
от ядосани, сини светкавици,
че ти капнах тогава в ръцете,
като зряла череша сред здравеца.
 
Умножих се да гледам навънка,
да се пречкам в полите на лятото,
а халката ми - бръмбар на трънка,
да тиктака, че чакам на вятъра…
 
Тъй че…Няма Верона и Шекспир
(прекалил, вероятно, с уискито),
е измислил от думите плетка:
“ред - съдби, ред - сълзливи измислици”.
 
Ще забравя за тази Верона!
(Кой ли вярва в романтики всякакви?)
Ще приседна сега на балкона
и…ще чакам да дойдеш от някъде.
 
Радост Даскалова
 

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??