Сбогуване със себе си
Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно -
Не беше трудно. Тя желаеше това.
Красивото покрих със мръсно,
наплюх в очите кучката съдба.
И после тръгнах си. От себе си си тръгнах.
Къде вървя? Посоки няма. Няма път.
Но даже и за миг не се обърнах!
Навсякъде и без това е само смърт...
19.11.2025.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
