Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно -
Не беше трудно. Тя желаеше това.
Красивото покрих със мръсно,
наплюх в очите кучката съдба.
И после тръгнах си. От себе си си тръгнах.
Къде вървя? Посоки няма. Няма път.
Но даже и за миг не се обърнах!
Навсякъде и без това е само смърт...
19.11.2025.
© Георги Каменов All rights reserved. ✍️ No AI Used
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
