Сбогуване със себе си
Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно -
Не беше трудно. Тя желаеше това.
Красивото покрих със мръсно,
наплюх в очите кучката съдба.
И после тръгнах си. От себе си си тръгнах.
Къде вървя? Посоки няма. Няма път.
Но даже и за миг не се обърнах!
Навсякъде и без това е само смърт...
19.11.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
