Сбогуване със Светлината
Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай.
Знам- нямаш си сърце.
Изгубиш ли се, да вървиш не спирай.
Крилете ти ще се превърнат във ръце
и с тях ще можеш да запалиш огън.
Нощта ще се превърне в ден,
а милостта на моето човешко “сбогом”
ще те обича вместо мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
