Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай.
Знам- нямаш си сърце.
Изгубиш ли се, да вървиш не спирай.
Крилете ти ще се превърнат във ръце
и с тях ще можеш да запалиш огън.
Нощта ще се превърне в ден,
а милостта на моето човешко “сбогом”
ще те обича вместо мен.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
