Сбогуване със Светлината
Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай.
Знам- нямаш си сърце.
Изгубиш ли се, да вървиш не спирай.
Крилете ти ще се превърнат във ръце
и с тях ще можеш да запалиш огън.
Нощта ще се превърне в ден,
а милостта на моето човешко “сбогом”
ще те обича вместо мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
