beti beti
26 421
5 mar 2008, 8:50

Сбраха облаците тягостен рефрен...

  Poesía
733 0 9

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346

 

***

 

Сбраха облаците тягостен рефрен

и наперено се взряха в тишината,

от която - болен и сломен,

бе изтръгнат вик - отплата...

 

И потече дъжд от мечти,

в които росата топеше крачета,

а заблудени в прекрасното сълзи

се сляха в неземна вендета.

 

Кой постави огъня до мен?

Аз съм боса и сломена,

неделима с изгрева и в плен

на невръстната Вселена.

 

04.03.08

Пловдив

 

 

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0