Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен,
бе изтръгнат вик - отплата...
И потече дъжд от мечти,
в които росата топеше крачета,
а заблудени в прекрасното сълзи
се сляха в неземна вендета.
Кой постави огъня до мен?
Аз съм боса и сломена,
неделима с изгрева и в плен
на невръстната Вселена.
04.03.08
Пловдив
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
