5.03.2008 г., 8:50

Сбраха облаците тягостен рефрен...

726 0 9

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346

 

***

 

Сбраха облаците тягостен рефрен

и наперено се взряха в тишината,

от която - болен и сломен,

бе изтръгнат вик - отплата...

 

И потече дъжд от мечти,

в които росата топеше крачета,

а заблудени в прекрасното сълзи

се сляха в неземна вендета.

 

Кой постави огъня до мен?

Аз съм боса и сломена,

неделима с изгрева и в плен

на невръстната Вселена.

 

04.03.08

Пловдив

 

 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...