5.03.2008 г., 8:50

Сбраха облаците тягостен рефрен...

730 0 9

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346

 

***

 

Сбраха облаците тягостен рефрен

и наперено се взряха в тишината,

от която - болен и сломен,

бе изтръгнат вик - отплата...

 

И потече дъжд от мечти,

в които росата топеше крачета,

а заблудени в прекрасното сълзи

се сляха в неземна вендета.

 

Кой постави огъня до мен?

Аз съм боса и сломена,

неделима с изгрева и в плен

на невръстната Вселена.

 

04.03.08

Пловдив

 

 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...