Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен,
бе изтръгнат вик - отплата...
И потече дъжд от мечти,
в които росата топеше крачета,
а заблудени в прекрасното сълзи
се сляха в неземна вендета.
Кой постави огъня до мен?
Аз съм боса и сломена,
неделима с изгрева и в плен
на невръстната Вселена.
04.03.08
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени