5 мар. 2008 г., 08:50

Сбраха облаците тягостен рефрен...

732 0 9

Вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100346

 

***

 

Сбраха облаците тягостен рефрен

и наперено се взряха в тишината,

от която - болен и сломен,

бе изтръгнат вик - отплата...

 

И потече дъжд от мечти,

в които росата топеше крачета,

а заблудени в прекрасното сълзи

се сляха в неземна вендета.

 

Кой постави огъня до мен?

Аз съм боса и сломена,

неделима с изгрева и в плен

на невръстната Вселена.

 

04.03.08

Пловдив

 

 

    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...