2 abr 2010, 19:06

Сбъднат кръст

  Poesía
1.1K 1 2

Историята тук е много проста.

Превзехме град, облечен от бетон.

Сърцето си накъсах на парчета.

Изгубих пътя... като копче от балтон.

 

Крилете ми пришиха към стената.

Разбиха слънцето - подобно буца пръст.

Орлица ослепена, удари се в скалата.

Наместо ангели... Несбъднат кръст!

 

Раниха ме във нощите студени.

Забиваха пирони в жива плът.

Научих ли се да прощавам всичко?

И болката да става Сила. Всеки път!

 

02.04.10г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...