2 abr 2010, 19:06

Сбъднат кръст

  Poesía
1.1K 1 2

Историята тук е много проста.

Превзехме град, облечен от бетон.

Сърцето си накъсах на парчета.

Изгубих пътя... като копче от балтон.

 

Крилете ми пришиха към стената.

Разбиха слънцето - подобно буца пръст.

Орлица ослепена, удари се в скалата.

Наместо ангели... Несбъднат кръст!

 

Раниха ме във нощите студени.

Забиваха пирони в жива плът.

Научих ли се да прощавам всичко?

И болката да става Сила. Всеки път!

 

02.04.10г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...