2 abr 2010, 19:06

Сбъднат кръст 

  Poesía
630 1 2

Историята тук е много проста.

Превзехме град, облечен от бетон.

Сърцето си накъсах на парчета.

Изгубих пътя... като копче от балтон.

 

Крилете ми пришиха към стената.

Разбиха слънцето - подобно буца пръст.

Орлица ослепена, удари се в скалата.

Наместо ангели... Несбъднат кръст!

 

Раниха ме във нощите студени.

Забиваха пирони в жива плът.

Научих ли се да прощавам всичко?

И болката да става Сила. Всеки път!

 

02.04.10г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??