2.04.2010 г., 19:06 ч.

Сбъднат кръст 

  Поезия
723 1 2

Историята тук е много проста.

Превзехме град, облечен от бетон.

Сърцето си накъсах на парчета.

Изгубих пътя... като копче от балтон.

 

Крилете ми пришиха към стената.

Разбиха слънцето - подобно буца пръст.

Орлица ослепена, удари се в скалата.

Наместо ангели... Несбъднат кръст!

 

Раниха ме във нощите студени.

Забиваха пирони в жива плът.

Научих ли се да прощавам всичко?

И болката да става Сила. Всеки път!

 

02.04.10г

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??