Apr 2, 2010, 7:06 PM

Сбъднат кръст 

  Poetry
756 1 2

Историята тук е много проста.

Превзехме град, облечен от бетон.

Сърцето си накъсах на парчета.

Изгубих пътя... като копче от балтон.

 

Крилете ми пришиха към стената.

Разбиха слънцето - подобно буца пръст.

Орлица ослепена, удари се в скалата.

Наместо ангели... Несбъднат кръст!

 

Раниха ме във нощите студени.

Забиваха пирони в жива плът.

Научих ли се да прощавам всичко?

И болката да става Сила. Всеки път!

 

02.04.10г

© Василена Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??