Историята тук е много проста.
Превзехме град, облечен от бетон.
Сърцето си накъсах на парчета.
Изгубих пътя... като копче от балтон.
Крилете ми пришиха към стената.
Разбиха слънцето - подобно буца пръст.
Орлица ослепена, удари се в скалата.
Наместо ангели... Несбъднат кръст!
Раниха ме във нощите студени.
Забиваха пирони в жива плът.
Научих ли се да прощавам всичко?
И болката да става Сила. Всеки път!
02.04.10г
© Василена Костова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
