Историята тук е много проста.
Превзехме град, облечен от бетон.
Сърцето си накъсах на парчета.
Изгубих пътя... като копче от балтон.
Крилете ми пришиха към стената.
Разбиха слънцето - подобно буца пръст.
Орлица ослепена, удари се в скалата.
Наместо ангели... Несбъднат кръст!
Раниха ме във нощите студени.
Забиваха пирони в жива плът.
Научих ли се да прощавам всичко?
И болката да става Сила. Всеки път!
02.04.10г
© Василена Костова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
