Историята тук е много проста.
Превзехме град, облечен от бетон.
Сърцето си накъсах на парчета.
Изгубих пътя... като копче от балтон.
Крилете ми пришиха към стената.
Разбиха слънцето - подобно буца пръст.
Орлица ослепена, удари се в скалата.
Наместо ангели... Несбъднат кръст!
Раниха ме във нощите студени.
Забиваха пирони в жива плът.
Научих ли се да прощавам всичко?
И болката да става Сила. Всеки път!
02.04.10г
© Василена Костова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
