29 nov 2009, 14:43

Сбъднато

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

От слънцето забравени сме с тебе -
не знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те чувам как до мене
се молиш, моля се и аз.

 

Обичам те, ти силно ме обичаш,
но липсва нещо между нас,
и пуст домът ни тихо вехне,
лишен от весел детски глас.

 

Дали проклети сме със тебе двама,
дали сме вкусили човешки гняв,
или ни трябва още малко време
в очакване на сбъднат час?

 

 * * *

 

От слънцето огрени бяхме с тебе,
веч` знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те виждам как до мене
усмихваш се, усмихвам се и аз

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...