29.11.2009 г., 14:43

Сбъднато

1.1K 0 1

От слънцето забравени сме с тебе -
не знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те чувам как до мене
се молиш, моля се и аз.

 

Обичам те, ти силно ме обичаш,
но липсва нещо между нас,
и пуст домът ни тихо вехне,
лишен от весел детски глас.

 

Дали проклети сме със тебе двама,
дали сме вкусили човешки гняв,
или ни трябва още малко време
в очакване на сбъднат час?

 

 * * *

 

От слънцето огрени бяхме с тебе,
веч` знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те виждам как до мене
усмихваш се, усмихвам се и аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...