29 нояб. 2009 г., 14:43

Сбъднато

1.1K 0 1

От слънцето забравени сме с тебе -
не знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те чувам как до мене
се молиш, моля се и аз.

 

Обичам те, ти силно ме обичаш,
но липсва нещо между нас,
и пуст домът ни тихо вехне,
лишен от весел детски глас.

 

Дали проклети сме със тебе двама,
дали сме вкусили човешки гняв,
или ни трябва още малко време
в очакване на сбъднат час?

 

 * * *

 

От слънцето огрени бяхме с тебе,
веч` знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те виждам как до мене
усмихваш се, усмихвам се и аз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...