Nov 29, 2009, 2:43 PM

Сбъднато

  Poetry » Other
1.1K 0 1

От слънцето забравени сме с тебе -
не знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те чувам как до мене
се молиш, моля се и аз.

 

Обичам те, ти силно ме обичаш,
но липсва нещо между нас,
и пуст домът ни тихо вехне,
лишен от весел детски глас.

 

Дали проклети сме със тебе двама,
дали сме вкусили човешки гняв,
или ни трябва още малко време
в очакване на сбъднат час?

 

 * * *

 

От слънцето огрени бяхме с тебе,
веч` знаем що е топъл детски смях
и всяка нощ те виждам как до мене
усмихваш се, усмихвам се и аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...