25 jun 2016, 19:15

Сбъдване

  Poesía » Otra
866 0 5

 

юни 2016 Румяна Славова

 

От мекото на розовите устни
откраднах си глухарчена невинност.
В спомен я запазих-да ме стопля
в тъмнолуния далечно-хладни.

 

Запазих си и слънчева усмивка,
разцъфнала сред влюбеното лято,
смисъл да ми носи,щом забравя-
в нечий сън очакват да се сбъдна.

 

Блеснал златен лъч в косите
в шепите си с'брах,съвсем по детски!
Свобода лежерна в мен засвети
път напред да ми посочва.

 

С вяра разпилях зрънцата-
копнежите ми да пребъдат,
а в сърцата хорски да покълне
обичливост и надежда скрита!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...