юни 2016 Румяна Славова
От мекото на розовите устни
откраднах си глухарчена невинност.
В спомен я запазих-да ме стопля
в тъмнолуния далечно-хладни.
Запазих си и слънчева усмивка,
разцъфнала сред влюбеното лято,
смисъл да ми носи,щом забравя-
в нечий сън очакват да се сбъдна.
Блеснал златен лъч в косите
в шепите си с'брах,съвсем по детски!
Свобода лежерна в мен засвети ...