Jun 25, 2016, 7:15 PM

Сбъдване

  Poetry » Other
868 0 5

 

юни 2016 Румяна Славова

 

От мекото на розовите устни
откраднах си глухарчена невинност.
В спомен я запазих-да ме стопля
в тъмнолуния далечно-хладни.

 

Запазих си и слънчева усмивка,
разцъфнала сред влюбеното лято,
смисъл да ми носи,щом забравя-
в нечий сън очакват да се сбъдна.

 

Блеснал златен лъч в косите
в шепите си с'брах,съвсем по детски!
Свобода лежерна в мен засвети
път напред да ми посочва.

 

С вяра разпилях зрънцата-
копнежите ми да пребъдат,
а в сърцата хорски да покълне
обичливост и надежда скрита!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...