6 feb 2008, 9:32

Сбъдване...

  Poesía
1.1K 0 11
***
                                 на Теб... който сбъдна Живота ми!

                               
Ще се посипя във очите ти с Луна...
Премръзнало е тялото...
но аз изгарям!
Във теб съм като жар...
и паря... и блестя...
Небето е във мен...
и пламнало е цялото...
от хиляди звезди...
прелитащи в очите ти...
където не боли...
където обожавам дните си...
където се оглежда в огледалото...
единствено Любов...
единствено Душа!
...................................................
И пътят ми до теб е минало!
Мечтите ми за теб са сбъднати!
Усмивките не са насън...
а във сърцето ми!
И искам да не спя!
И искам да будуваме!
Притихнала във теб...
ще ожаднявам от сълзите ти...
Ще пия всяка болка...
и ще потичаш в мен...
като зачатие...
за да те раждам всеки миг...
в летежа си...
.....................................................
Проклето да е цялото проклятие...
на онзи свят без теб...
от който се отрекох!
Не вярвах, че е мой!
Не вярвах, че е истински!
Сега го виж...
НЕ Е!
Единственият свят...
сме аз във теб...
сме ти във мен...
сме ние двамата...
разлистени!
....................................
Да мина покрай теб?
Да бъда твоя рибка?
Мислиш ли?
....................................
Спрях!
След тебе нямам път!
Заплувах само в теб...
защото си морето ми!
Със теб са ме родили!
И на теб са ме нарекли!
Моя орис си!
Благословена бях...
да не пресъхнеш никога!
......................................
Един е Богът ни!
И се яви пред нас!
Защото нищо друго...
само Него...
винаги сме искали!
.......................................
Птици сме!
Крилете са...
                   ОБИЧАНЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Арлина!
    Браво!
  • Поздрав и от мен!
  • Тhat's right!
    ..Следващия път чети с отворени очи...защото го умееш...
  • Всъщност...с него съм родена.
    Има неща,които не могат да бъдат досегнати от цялата смрад на мъртвородени пъплещи туловища...
    Схващаш ли?!?
    Когато знаеш,че съществува...всичко останало става на прах..и го духваш с едно намигване!
    Промяна няма!Само сбъдване!
  • Тук бях окрилен и завинаги оставам в полет.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...