Сбъдваш
Дните ми разцъфнали са
От мен не ще си тръгнеш
Сърцата ни прегърнати са
Сбъдваш в мене всяка трепка
Всяка капка обич е
Без болка аз обичам те
Сбъдваш
Нощите ми с дните сливаш
И горяща съм в прегръдките на мъж
Силите ми шепотно изпиваш
И заспивам
Обляна от любовен дъжд
Полусън
Нереално и красиво
В мен преливат пак слънца
И поляни с лалета
Сбъдваш в мене ти небето
Снежно-лятна красота
Ще ме обичаш ли
Задълго
В мен прочете ли
Детето малко
Или пък жена от люляци
Разцъфнали
В любов и топлина
Облечени
Ще бъда тук отново утре
През деня ще съм дете
И ще те чакам
Да събудиш в мене през ноща
Оназ жена. Господи каква жена!
Да ме наричаш
До болка да ти бъда нужна
Шеметно да ме обичаш
А после сгушени
И в страст облечени
Загледани във звездното небе
Забързани за никъде
Ще гледаме кондора
Как размахва своите криле
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados