Dec 28, 2018, 8:13 PM

Сбъдваш ме

  Poetry » Love
1.4K 3 12

 

Сбъдваш

Дните ми разцъфнали са

От мен не ще си тръгнеш

Сърцата ни прегърнати са

Сбъдваш в мене всяка трепка

Всяка капка обич е

Без болка аз обичам те

 

Сбъдваш

Нощите ми с дните сливаш

И горяща съм в прегръдките на мъж

Силите ми шепотно изпиваш

И заспивам

Обляна от любовен дъжд

 

Полусън

Нереално и красиво

В мен преливат пак слънца

И поляни с лалета

Сбъдваш в мене ти небето

Снежно-лятна красота

 

Ще ме обичаш ли

Задълго

В мен прочете ли

Детето малко

Или пък жена от люляци

Разцъфнали

В любов и топлина

Облечени

 

Ще бъда тук отново утре

През деня ще съм дете

И ще те чакам

Да събудиш в мене през ноща

Оназ жена. Господи каква жена! 

Да ме наричаш

До болка да ти бъда нужна

Шеметно да ме обичаш

 

А после сгушени

И в страст облечени

Загледани във звездното небе

Забързани за никъде

Ще гледаме кондора

Как размахва своите криле

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любов Никифорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...