5 ago 2007, 12:00

Сбърках

  Poesía
773 0 3

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,

планетата и всичко останало.

Искам да напусна за дълго града,

в който всичко е изостанало.

Пей ми, Джулиан, изпей ми душата.

Знам, че живея само веднъж,

но ако някой не запълни пустотата,

ще ме отмие последния дъжд.

Сбърках за теб. Просто сбърках деня.

Харесах прекалено много лицето ти,

опитах се да бъда малко по-добра

и дори ти опаковах сърцето си...

Пей ни сега, мили Джулиан,

защото сме влюбени в тебе и двамата.

В кръвта ми е да бъркам,

а на теб е присъща измамата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В кръвта ми е да бъркам,

    а на теб е присъща измамата...
    Прекрасно е!!!Поздрави
  • Ще ти кажа само, че си го приела букжално(това за Джулиан, защото това не е същият Джулиан).Благодаря за пожеланието
  • ???Смая ме леко, някак си започват да ми се въртят едни въпроси в главицата...
    А стихотворението е страхотно, чете се на един дъх! Целувки! Дано и ти да намериш щастието съвсем скоро.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...