5 ago 2007, 12:00

Сбърках 

  Poesía
634 0 3

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,

планетата и всичко останало.

Искам да напусна за дълго града,

в който всичко е изостанало.

Пей ми, Джулиан, изпей ми душата.

Знам, че живея само веднъж,

но ако някой не запълни пустотата,

ще ме отмие последния дъжд.

Сбърках за теб. Просто сбърках деня.

Харесах прекалено много лицето ти,

опитах се да бъда малко по-добра

и дори ти опаковах сърцето си...

Пей ни сега, мили Джулиан,

защото сме влюбени в тебе и двамата.

В кръвта ми е да бъркам,

а на теб е присъща измамата...

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В кръвта ми е да бъркам,

    а на теб е присъща измамата...
    Прекрасно е!!!Поздрави
  • Ще ти кажа само, че си го приела букжално(това за Джулиан, защото това не е същият Джулиан).Благодаря за пожеланието
  • ???Смая ме леко, някак си започват да ми се въртят едни въпроси в главицата...
    А стихотворението е страхотно, чете се на един дъх! Целувки! Дано и ти да намериш щастието съвсем скоро.
Propuestas
: ??:??