5 ago 2007, 12:00

Сбърках

  Poesía
777 0 3

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,

планетата и всичко останало.

Искам да напусна за дълго града,

в който всичко е изостанало.

Пей ми, Джулиан, изпей ми душата.

Знам, че живея само веднъж,

но ако някой не запълни пустотата,

ще ме отмие последния дъжд.

Сбърках за теб. Просто сбърках деня.

Харесах прекалено много лицето ти,

опитах се да бъда малко по-добра

и дори ти опаковах сърцето си...

Пей ни сега, мили Джулиан,

защото сме влюбени в тебе и двамата.

В кръвта ми е да бъркам,

а на теб е присъща измамата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В кръвта ми е да бъркам,

    а на теб е присъща измамата...
    Прекрасно е!!!Поздрави
  • Ще ти кажа само, че си го приела букжално(това за Джулиан, защото това не е същият Джулиан).Благодаря за пожеланието
  • ???Смая ме леко, някак си започват да ми се въртят едни въпроси в главицата...
    А стихотворението е страхотно, чете се на един дъх! Целувки! Дано и ти да намериш щастието съвсем скоро.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...